Как да приложим позитивна дисциплина

Опитът на родителите да наложат авторитета си, без да стават авторитарни, невинаги носи успех. Те пробват какви ли не трикове, но често не им се получава. Детето успява да ги извади от кожата им, като непрекъснато хленчи и мрънка.
Каквото и да му предложат, отговорът е „не“.
Негативното му отношение към всичко не означава, че то е безотговорно и, че иска непрекъснато да ви се противопоставя. 
Понякога е достатъчно сигналите, които дава, да се „разчетат“ максимално точно. В това отношение така наречената „позитивна“ дисциплина може да е от помощ.

Отрийте причината за отказа

Дори да ви се струва, че детето без причина и само, за да ви ядоса, и повтаря „Не искам!“, това не е така. 
С отказа си то дава сигнал, който трябва да разшифровате. 
Ако например всеки път щом дойде време за лягане, то систематично отказва да си легне и прави сцени, помислете какво му липсва. Защото някаква негова нужда вероятно не е задоволена и то търси начин да компенсира. Щом откриете за какво става дума, вероятно проблемът ще се реши от самосебе си.

Най-често при малките деца това е нуждата от повече внимание. 
Така че, ако сутрин хлапето отказва да се храни или облича само, вероятно така иска да ви принуди вие да се занимавате по-дълго с него.

Пробвайте да му отделете време. Специално и само за него – прекарвайте половин час заедно, без да се разсейвате с нищо друго. Този прост трик може да реши проблемите като с магическа пръчка.

Възползвайте се от щуротиите му

Всяка беля и щуротия може да е стъпка напред и може да бъде превърната в  елемент за обучение.  Ако например разлее чашата със сок, докато я носи към масата, не крещете „Къде гледаш! Защо не внимаваш?“
Приложете изпитана стратегия. Предложете му да избърше масата, отново да си сипе сок и да го сервира.

Защото това е единственият начин то да се научи. Имайте търпение и проявете такт.
Попитайте детето от какво има нужда, за да почисти по-добре. Така то ще развива умения, които ще са му от полза по-късно в яслата, детската градини и в училище.

Включете го в обща работа

И най-малките и по-големите имат нужда да се чувстват приобщени и да участват в семейния живот и в общите задачи. Това е от полза за тези хлапета, които са във фазата на противопоставяне.

Детето може да се включи в подготовката на яденето, в сервирането на масата, измиването на чиниите, подреждането на библиотеката, прибирането на прането...

Когото то е на 18-24 месеца, непрекъснато ще чувате „не“, защото на тази възраст детето иска да наложи волята си и да има власт.
И по свой начин ви казва „Не искам да ме приканваш, да ме принуждаваш!“

За да му дадете възможност да се утвърди, просто му предложете избор.
Кажете просто: „Аз не мога да ти принудя да правиш това, но имам нужда от твоята помощ!“

И това гарантирано ще работи. Защото вие поставяте детето в ръководна позиция и то няма защо да се противопоставя.

Окуражавайте го и дайте пример 

Докато малчуганът се учи да ходи, вие насърчавате всеки успех. Когато мине този етап и той порасне и започне да се тръшка да щяло и нещяло и да ви противоречи, някак губите ентусиазъм.

Детето обаче има нужда от вашата ежедневна подкрепа, от постоянното „Браво“, за да затвърди своето самочувствие и доверие в собствените си сили и възможности.
Понякога обаче, когато не може да изпълни вашите указания, той отказва. Това е неговият начин да каже „ Аз не мога, не ми се получава, помогни“.

Понякога детето просто има нужда от време, за да репетира, да види как, за да успее.
Покажете му – как да си закопчае копчето, за дръпне ципа, да отвори буркана, само да си измие зъбите.
Показвайте и дайте личен пример.

Детето попива модели на поведение и ги възпроизвежда.

И взаимното уважение е един от най-важните уроци. И то ще уважава правилата, които управляват света на възрастните, ако вие му покажете как.

Нека усети последиците от всяка свое действие
Ако детето яростно се противопоставя на това, което искате от него, го оставете да пробва ефекта от това, които иска. „Не искаш да си сложиш палтото? Добре. На вън вали и ще се намокриш. Вместо да се разхождаме, ще трябва да се приберем обратно, за да се преоблечеш!“

Нека сам види резултата и да добие опит. Или пък. „Добре. Не си си изял яденето и не си гладен повече. Прекрасно! Значи не искаш и десерт.“

Най-важното е да не се ядосвате. Да не повишавате тон.

Позитивната дисциплина дава на родителите оръжие за справяне с проблемите, което работи безотказно. И то дълго време и дава резултата и в бъдеще. Тя не „предписва“ никакви наказания и ви спестява лошите изблици на гняв.

Защото наказанието може да свърши работа в определен момент, но на нищо няма да научи вашето дете.

Докато, ако успеете да постигнете сътрудничество, и то да е спокойно и уверено в изпълнение на задачите, това не само ще го научи на нещо, но и ще утвърди самочувствието му, че може само да се справя.

Източник: parents.fr, адаптация Мона Василева